17 мар. 2022 г., 09:40

Вятърничево момиче

585 0 0

Тя бе леко вятърничево момиче

Така изглеждаше си от далече

Няма зима, няма лете

Все усмихната вървеше.

 

Още в облаците бели

Намираше вълшебства остарели

А в дъжда вървеше гордо

Без шапка, без чадър, усмихната и ведро 

 

Тя бе леко вятърничево момиче

Но така изглеждаше си само от далече

Всъщност имаше десетки рани

Но поуката си така и не се научи. 

 

Ръка на всеки тя подава 

Забравя всеки белег, всяка рана

Въпреки всичко се раздава

А със себе си сама се справя 

 

Тя раздаваше се безословно

И даваше, и даваше все що има

хората с(ъс) пълни шепи грабеха си безпощадно

Все едно си беше разпродажба. 

 

Ала тя не ще се спира

И ще раздава туй що в нея се намира

Дорде все още има

В(ъв) нея мъничка частица жива. 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...