6.05.2011 г., 0:35

Вятърът ли ги отвя?

546 0 0

"Вятърът ли ги отвя?"
Не умея да живея
и не мога да летя,
вятърът ли ме отвя,
или беше туй скръбта?

Как да се усмихвам нежно,
щом наоколо крещят,
злото става неизбежно -
в кръв облян е пак денят.

Виждам птица умъртвена,
просто смачкана със крак,
а крилете уморени
гърчат се сред пълен мрак.

Не умеят да живеят
и не могат да летят,
вятърът ли ги отвя,
или беше туй смъртта?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...