Вятърът от север
Едно минорно настроение,
понесено от есенна въздишка
поражда дръзко вдъхновение
и го преплита в здрава нишка…
Не ме е страх от северния вятър
сърцето ми е толкова горещо,
че ледове дори по мен да мята
за него с обич ще се сещам.
Настъпи славното му време
по върхове, чукари да върлува
да сее студ, без да му дреме,
да брули, без да се преструва.
Оголил е до истина баира,
сърната там не може да се скрие,
хралупата си даже не намира
ни заек, ни лъжа да се прикрие.
Очистил е добре души и клони
от жълта шума и шума на дните,
додето сетен лист да се отрони
тук ще останат само тия трите…
Приготвена е старата кория,
че бяло иде време да облича
и в шепота й чувам: Погледни я,
тя истината на любов прилича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивана Бойчева Всички права запазени
