Въглен
Ти пътуваш във сънищен влак,
а мечтата ми - гара за двама,
скутен покрив из топлия мрак
е подпряла на време и рамо...
Умори ме житейският дъжд -
все вали, сякаш мислите мие,
ако влезеш в сърцето на мъж,
всяка жажда от болките вие...
и разкъсва гръдта като нож,
остър ръб впила в голите чувства,
и със писък граблицата-нощ
над мечтите красиви се спуска...
Ако стигнеш до мойта душа
във камина от мъка любовна,
разпали с нежен дъх пепелта,
като въглен - горещ и съдбовен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
