Oct 12, 2011, 12:29 PM

Въглен

  Poetry » Love
896 0 21

Ти пътуваш във сънищен влак,

а мечтата  ми  -  гара за двама,

скутен покрив  из топлия мрак

е подпряла  на време и рамо...

 

Умори ме житейският дъжд -

все  вали,  сякаш  мислите мие,

ако влезеш в сърцето на мъж,

всяка жажда от болките вие...

 

и разкъсва гръдта като нож,

остър ръб впила в голите чувства,

и  със писък граблицата-нощ

над мечтите  красиви се спуска...

 

Ако стигнеш до мойта душа

във камина от мъка любовна,

разпали с нежен дъх пепелта,

като въглен - горещ и съдбовен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...