timon (МАРИЯ)
18 45
1.09.2011 г., 23:48 ч.

Въглени 

  Поезия » Пейзажна
895 0 4

Изсъхнали цветя до камъка с подострените устни -

топи се в светлина и мараня поредният Горещник.

Юли!


По сламените му коси запалва кръв и се стопява нощем -

черти и малки въглени следи не чезнат.

Няма дъжд през юли!

Товарът му - окаян сламовес, повръща дните му дезводни -

нагарча с трънения си венец

и стреля слънцето през юли.

Моливи-дървеса пропукани крещят без сок

и търсят драскотини по небето -

да се смили с пороен дъжд и да отмие пясъчните юлски дюни.

След него да кръжат ята, поели сламки в небесата -

със тихите пера да отлетят,

посяващи в зениците ми самотата.

© МАРИЯ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за коментарите!
    Уважавам и мнението на човека, оценил с 2.
    Хубава вечер!
    t.
  • Аз не пиша оценки, но сега ще поставя една 6-ца за трън в окото на невиждащият, който ти е постави 2- ка!
    Аплодисменти и от мен!
  • Това е толкова красив и смислен стих, че не се изненадвам на двойката.
    Обикновено тези двойки се слагат на на-добрите творби.
    Не се натъжавай, Мария, стихът ти е много хубав и си има атмосфера, не е тривиален... като клише.
    Много ми хареса!!!!
    Аплодисменти!!!
  • Този,който ти е поставил тази оценка не го е прочел!А то е толкова красиво!Вярно е,че има нужда от малко занаятчийска работа,но това е на второ,трето място,по-важно е,че сте Поет!
Предложения
: ??:??