18.12.2022 г., 9:26 ч.

Вълча песен 

  Поезия
541 2 2

ВЪЛЧА ПЕСЕН

 

... с кученцето на съседа раснем във един приют,

аз му лая, то ме гледа – и ми казва: – Ти си луд! –

с него сме една порода! – кърмени сме със ритник,

нощем вием си във входа на чист български език,

често слизаме на припек – там, на есенния плаж,

гоним чайките – или пък линкаме след нов мираж,

вестника ни край скалите смачка тежкият мелтем,

някой щедро в новините хвърли кокал – да гризем,

в ледената звездна бездна лятото от нас се скри,

 

и съседът тъй изчезна – скри се нейде вдън гори,

Господ ли така прокле ни с тежка кучешка съдба? –

с кеф, със вой и със ръмжене мъкнем си я на гърба,

даже котка край стобора не нападаме във гръб! –

радваме се с всички хора или тънем в черна скръб,

но ще прегриза въжето, и – нали съм много луд,

ще избягам нявга с псето от жестокия приют,

нощем с вятъра стихиен, вкопчен в моята брада,

в сънищата ви ще вием вълча песен – Свобода!

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • нощем с вятъра стихиен, вкопчен в моята брада,
    в сънищата ви ще вием вълча песен – Свобода!
  • Събирам не само прекрасните ти произведения в колекцията си с любими, а и цитати от тях, които ме възторгват! Като този например, в който се описваш като събрат на кучето:
    "...с него сме една порода, кърмени сме със ритник"!!!
    или пък този:
    "В ледената звездна бездна лятото от нас се скри"!!!
    Хубава неделя да имаш, Валери!
Предложения
: ??:??