Вълча песен

18.12.2022 г., 9:26 ч.

Поезия

718 2 2

ВЪЛЧА ПЕСЕН

... с кученцето на съседа раснем във един приют,

аз му лая, то ме гледа – и ми казва: – Ти си луд! –

с него сме една порода! – кърмени сме със ритник,

нощем вием си във входа на чист български език,

често слизаме на припек – там, на есенния плаж,

гоним чайките – или пък линкаме след нов мираж,

вестника ни край скалите смачка тежкият мелтем,

някой щедро в новините хвърли кокал – да гризем,

в ледената звездна бездна лятото от нас се скри,

и съседът тъй изчезна – скри се нейде вдън гори,

Господ ли така прокле ни с тежка кучешка съдба? –

с кеф, със вой и със ръмжене мъкнем си я на гърба,

даже котка край стобора не нападаме във гръб! –

радваме се с всички хора или тънем в черна скръб,

но ще прегриза въжето, и – нали съм много луд,

ще избягам нявга с псето от жестокия приют,

нощем с вятъра стихиен, вкопчен в моята брада,

в сънищата ви ще вием вълча песен – Свобода!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.