Като лепкава гъста мъгла
неусетно се стеле омраза,
все по-трудно е здрава душа
да остане сред тази зараза.
„Вълче време в човешка гора”
е пиесата днеска модерна,
с талантлива актьорска игра
а пък жанра – комедия (черна).
В нея всички се включват със страст,
все участници - публика няма.
„Както другите - също и аз” -
и поглъща го вълчата яма...
И полека човек се променя -
заядлив, начумерен и зъл.
Топлината в душата се сменя
от космически хладен метал.
Да, обаче, какво става после -
и във радост и в мъка си сам.
А пък сам - ти си просто израстък -
без да чувстваш, да виждаш и ням.
Ето точно това е предвидил
по сценарий вълкът-режисьор,
за да може спокойно да граби,
без да има контрол и отпор.
Докога ще сме жалки пионки
в уродлива, жестока игра.
Ако не нас самите, сме длъжни децата си
да предпазим от тази съдба.
Нека с воля и гняв се опълчим,
без апатия, злоба и страх.
Ако с вълците вием по вълчи,
по какво сме различни от тях?!
© Любител Всички права запазени