24.10.2009 г., 11:49

Вълче време

1.4K 1 5

 

 

 

 

Като лепкава гъста мъгла

неусетно се стеле омраза,

все по-трудно е здрава душа

да остане  сред тази зараза.

 

„Вълче време  в човешка  гора”

е пиесата днеска модерна,

с талантлива актьорска игра

а пък жанра – комедия (черна).

 

В нея всички се включват със страст,

все  участници -   публика  няма.

„Както другите  - също и аз” -

и поглъща го вълчата яма...

 

И полека човек се променя -

заядлив, начумерен и зъл.

Топлината в душата се сменя

от космически хладен метал.

 

Да, обаче, какво става после -

и във радост и в мъка си сам.

А пък сам - ти си просто израстък -

без да чувстваш, да виждаш и ням.

 

Ето точно това е предвидил

по сценарий вълкът-режисьор,

за  да може спокойно  да граби,

без да има контрол и отпор.

 

Докога ще сме жалки пионки

в уродлива, жестока игра.

Ако не нас самите, сме длъжни  децата си

да предпазим от тази съдба.

 

Нека  с воля и гняв се опълчим,

без  апатия, злоба и страх.

Ако с вълците вием по вълчи,

по  какво сме различни  от тях?!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любител Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...