24.10.2009 г., 11:49

Вълче време

1.4K 1 5

 

 

 

 

Като лепкава гъста мъгла

неусетно се стеле омраза,

все по-трудно е здрава душа

да остане  сред тази зараза.

 

„Вълче време  в човешка  гора”

е пиесата днеска модерна,

с талантлива актьорска игра

а пък жанра – комедия (черна).

 

В нея всички се включват със страст,

все  участници -   публика  няма.

„Както другите  - също и аз” -

и поглъща го вълчата яма...

 

И полека човек се променя -

заядлив, начумерен и зъл.

Топлината в душата се сменя

от космически хладен метал.

 

Да, обаче, какво става после -

и във радост и в мъка си сам.

А пък сам - ти си просто израстък -

без да чувстваш, да виждаш и ням.

 

Ето точно това е предвидил

по сценарий вълкът-режисьор,

за  да може спокойно  да граби,

без да има контрол и отпор.

 

Докога ще сме жалки пионки

в уродлива, жестока игра.

Ако не нас самите, сме длъжни  децата си

да предпазим от тази съдба.

 

Нека  с воля и гняв се опълчим,

без  апатия, злоба и страх.

Ако с вълците вием по вълчи,

по  какво сме различни  от тях?!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любител Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...