6.01.2010 г., 23:41

Вълчи вой

1.3K 1 9

Вълчи вой прозвуча...

Кръвта ми се смръзна от ужас!

Всъщност... май проплака мойта душа -

като вълчица ранена, от зла участ.

В капана се хванах,

когато подавах за помощ ръка,

но като диво животно аз станах!

Просто прегризах от болка крака.

Сега силно кърви...

И душата ми вие с глас злобен.

Нека дълго време така да боли,

за да помня капана заложен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паула Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах ! 6
  • Благодаря на всички вас:
    Илко,
    Нели,
    Марина,
    Ивон,
    Гергана,
    Ангел,
    Водолея,
    Вилдан,
    Любомир,
    Веси,
    Емилия.
    Радвам се, че наминахте в моите мисли и чувства!
  • Красиво! И малко поучително накрая! Много ми харесва! Браво, поздрав!
  • Ех тая болка отминава и душата в друг капан попада.
  • Колкото и силна да е болката, душата трябва да е СПОКОЙНА!!! Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...