6.01.2010 г., 23:41 ч.

Вълчи вой 

  Поезия
942 1 9

Вълчи вой прозвуча...

Кръвта ми се смръзна от ужас!

Всъщност... май проплака мойта душа -

като вълчица ранена, от зла участ.

В капана се хванах,

когато подавах за помощ ръка,

но като диво животно аз станах!

Просто прегризах от болка крака.

Сега силно кърви...

И душата ми вие с глас злобен.

Нека дълго време така да боли,

за да помня капана заложен!

© Паула Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах ! 6
  • Благодаря на всички вас:
    Илко,
    Нели,
    Марина,
    Ивон,
    Гергана,
    Ангел,
    Водолея,
    Вилдан,
    Любомир,
    Веси,
    Емилия.
    Радвам се, че наминахте в моите мисли и чувства!
  • Красиво! И малко поучително накрая! Много ми харесва! Браво, поздрав!
  • Ех тая болка отминава и душата в друг капан попада.
  • Колкото и силна да е болката, душата трябва да е СПОКОЙНА!!! Поздрав!
  • Най боли така, когато очаквайки помощ, получаваш капан... но се случва. Чудесно си го пресъздала в стих! Поздрави и от мен!
  • Така може да страда само чистата и красива душа, Поли!
    Но тя е и силна...и пак оцелява, а губещи са винаги другите!
    Поздравления за силния стих!
  • !!!
  • Понякога силната болка в Живота ни води до някакво прозрение и разкрива непознати качества и чувства у нас, чрез които и ставаме силни! Браво!
Предложения
: ??:??