Jan 6, 2010, 11:41 PM

Вълчи вой

  Poetry
1.3K 1 9

Вълчи вой прозвуча...

Кръвта ми се смръзна от ужас!

Всъщност... май проплака мойта душа -

като вълчица ранена, от зла участ.

В капана се хванах,

когато подавах за помощ ръка,

но като диво животно аз станах!

Просто прегризах от болка крака.

Сега силно кърви...

И душата ми вие с глас злобен.

Нека дълго време така да боли,

за да помня капана заложен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах ! 6
  • Благодаря на всички вас:
    Илко,
    Нели,
    Марина,
    Ивон,
    Гергана,
    Ангел,
    Водолея,
    Вилдан,
    Любомир,
    Веси,
    Емилия.
    Радвам се, че наминахте в моите мисли и чувства!
  • Красиво! И малко поучително накрая! Много ми харесва! Браво, поздрав!
  • Ех тая болка отминава и душата в друг капан попада.
  • Колкото и силна да е болката, душата трябва да е СПОКОЙНА!!! Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...