Вълци за хайка
Вълци за хайка
Умира ми музата, пиша от скука,
личи си, не е поетично!
Такова едно повяхнало, с мъка,
досадно звучи, прозаично..
Не чувам, не виждам, с кого да се боря?
Едва намирам си думите!
За ток и вода се налага да спорим,
а май, ще трябват куршумите!
Кроткото стадо пасе и си трае,
пастирът прогони овчарката!
Сам да командва, без куче да лае
и вълци подгониха хайката!
Тъжно и пошло не раждат поезия,
а само творци с констатации...
Животът ни някак превърнат в амнезия,
с душевни рани след ампутация...
Д. Антонов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
