2.09.2020 г., 13:11 ч.

Вълк и сърна 

  Поезия
593 0 4

Искам някъде нас да ни има. 

Да е нейде далеч, в незнайна земя. 
Сгушени двама пред горяща камина,
потънали в пламъка на свойта съдба.

 

Да е тихо наоколо. 
Да няма стени, само стъкла.
Да се взирам във тъмното, 
а до лицето ми ти, 
милващ ме нежно със свойта ръка. 
Да няма път наобратно, 
навън да е всичко зелена гора. 
Времето да бъде нещо непонятно
и мигът да е равен с вечността. 

 

Искам все някога нас да ни има. 
Да се срещнем завинаги, дори и в гора. 
Сърна да съм аз, не ще те подмина
и с лицето на вълк, пак до теб ще се спра. 

 

 
 

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??