Вълк и сърна
Искам някъде нас да ни има.
Да е нейде далеч, в незнайна земя.
Сгушени двама пред горяща камина,
потънали в пламъка на свойта съдба.
Да е тихо наоколо.
Да няма стени, само стъкла.
Да се взирам във тъмното,
а до лицето ми ти,
милващ ме нежно със свойта ръка.
Да няма път наобратно,
навън да е всичко зелена гора.
Времето да бъде нещо непонятно
и мигът да е равен с вечността.
Искам все някога нас да ни има.
Да се срещнем завинаги, дори и в гора.
Сърна да съм аз, не ще те подмина
и с лицето на вълк, пак до теб ще се спра.
© Галина Кръстева All rights reserved.
