laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
18.08.2018 г., 8:48 ч.

Вълната 

  Поезия
343 1 3

 

Прегърнах вълната и тя ме понесе
далече, далече, далече
от тежката сива и битова плесен,
от кротката гаснеща вечер.

 

Рисуваше сенки по морското дъно
вълната със четка пенлива.
Пак фарът премигна с окото безсънно.
Луната усмихна се жива.

 

Вълната препусна, а аз я пришпорих.
Гърбът й бе синя надежда.
Морето сърцето си светло отвори.
Медузи припламваха нежно.

 

В галоп, без посока, без цел и идея
летяхме две - аз и вълната.
Самотен и тайнствен тъмнееше кеят.

И дишаше тихо земята.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??