laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
18 авг. 2018 г., 08:48

Вълната 

  Поэзия
307 1 3

 

Прегърнах вълната и тя ме понесе
далече, далече, далече
от тежката сива и битова плесен,
от кротката гаснеща вечер.

 

Рисуваше сенки по морското дъно
вълната със четка пенлива.
Пак фарът премигна с окото безсънно.
Луната усмихна се жива.

 

Вълната препусна, а аз я пришпорих.
Гърбът й бе синя надежда.
Морето сърцето си светло отвори.
Медузи припламваха нежно.

 

В галоп, без посока, без цел и идея
летяхме две - аз и вълната.
Самотен и тайнствен тъмнееше кеят.

И дишаше тихо земята.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??