Вълнение
Вълнение
Какво ми става тази сутрин?!
Сякаш Слънцето изгряло е за мен...
Това е толкова прекрасно утро,
щом ще те видя в този ден.
Не стъпвам, а летя направо,
секундите нетърпеливо броя
до мига, когато ще ме гушнеш здраво
и ще вдигнеш моята снага...
И може би ще ми кажеш, че съм красива,
а после ще ме целунеш нежно...
... от вълнение чая си разливам,
горещ е, ала нищо не усещам...
Мисля си какво да облека,
на косата си какво да сложа...
... и ще успея ли и този път да изрека,
че те обичам страшно много?!
Закусвам, а соленото ми е сладко,
на незначителни неща се смея...
Ще подраня с час без малко,
защото ме е страх да не закъснея...
И ето идваш, плахо се усмихвам,
от вълнение и страст горя...
... прекрасно е, нека ми завиждат,
че днес съм най-щастливата влюбена жена...
Какво ми става тази сутрин?!
Сякаш Слънцето изгряло е за мен...
Това е толкова прекрасно утро,
щом ще те видя в този ден.
Не стъпвам, а летя направо,
секундите нетърпеливо броя
до мига, когато ще ме гушнеш здраво
и ще вдигнеш моята снага...
И може би ще ми кажеш, че съм красива,
а после ще ме целунеш нежно...
... от вълнение чая си разливам,
горещ е, ала нищо не усещам...
Мисля си какво да облека,
на косата си какво да сложа...
... и ще успея ли и този път да изрека,
че те обичам страшно много?!
Закусвам, а соленото ми е сладко,
на незначителни неща се смея...
Ще подраня с час без малко,
защото ме е страх да не закъснея...
И ето идваш, плахо се усмихвам,
от вълнение и страст горя...
... прекрасно е, нека ми завиждат,
че днес съм най-щастливата влюбена жена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
