27.11.2007 г., 22:34 ч.

Вълшебна  

  Поезия » Философска
919 0 2

Вълшебна


На моята мечтателна, блуждаеща душа...

Едва сега в сърцето мое осъзнах,
млада и вълшебна вещица съм,
но зло не сторих, никого не оковах,
затова не се страхувай, аз добра съм!

И ето, метлата яхнала съм над света,
препускам, над облаци прелитам
и търся упорито нови чудеса,
защото старите банални не разбирам!

Но... нищо не намерих,
затова при лунната пътека аз се приютих -
успокои ме, че мойта истина не е далеко
и аз заспах, с топлата й обич се завих!...

Следва продължение...

© Теди Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??