Вълшебна магия
Преминала боса
през огън и вода,
оцеляла по чудо
дори в прегръдките
алчни на смъртта,
победила панаира
на светската суета,
тя възкръсва гордо
и тържествено като
Феникс от пепелта.
Полeтява дръзко
напред и нагоре,
докосва влюбено
сърцето на небето
с волни крила,
измива тихо очите
на черния облак
с белите си сълзи
и той се превръща
в ярка светлина,
която се спуща нежно
като вълшебен плащ,
прегърнал земята.
И става празнично,
като в чудна приказка
цветовете на дъгата
се навеждат ниско,
и целуват жадно
усмихнатото лице
на новия хоризонт.
Любов ли е това,
или само илюзия
за сбъдната мечта,
на самотния еделвайс,
който красиво цъфти
на недостъпна скала,
а всяка вечер сънува
как се люби с луната,
и ù дарява щедро своя
нетленен слънчев цвят,
роден горе на върха.
За да закичи тя с него
калните обувки на греха,
и в бял изгрев да запее
звукът на светлината,
да заблести пречистено
огънят, дето любовта роди,
и дето само с още се гаси,
огънят, победил безброй
дъждове черни и бури зли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
