Вълшебните терлички на баба
Рано сутрин по пътечка
крета баба буболечка,
на гърба, вместо одежда,
носи житен клас и прежда.
Житцето е за децата
да забърка сладка каша,
а с кълбенцата самичка
ще им изплете терлички.
Крета милата и пъшка,
под товара се клатушка,
но си знае, че така
радост ще внесе в дома.
Ето... че дочу гълчава
откъм близката дъбрава,
в олелията позна
възглас, „Баба е това!“
Мигом сто крачета боси
затупуркаха откосно
и старицата добра
срещнаха във хор с „Ура!“.
Ех, че чудна веселба!
Грейна старата гора.
Сити ще са днес децата.
И обути ходилцата.
А терличките вълшебни
за игрите тъй потребни,
ще ги пазят от росата
и бодличките в земята.
С тях ще тичат те на воля,
без на мама да се молят,
трънчетата от краката
да им вади със иглата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
