Вълшебните терлички на баба
Рано сутрин по пътечка
крета баба буболечка,
на гърба, вместо одежда,
носи житен клас и прежда.
Житцето е за децата
да забърка сладка каша,
а с кълбенцата самичка
ще им изплете терлички.
Крета милата и пъшка,
под товара се клатушка,
но си знае, че така
радост ще внесе в дома.
Ето... че дочу гълчава
откъм близката дъбрава,
в олелията позна
възглас, „Баба е това!“
Мигом сто крачета боси
затупуркаха откосно
и старицата добра
срещнаха във хор с „Ура!“.
Ех, че чудна веселба!
Грейна старата гора.
Сити ще са днес децата.
И обути ходилцата.
А терличките вълшебни
за игрите тъй потребни,
ще ги пазят от росата
и бодличките в земята.
С тях ще тичат те на воля,
без на мама да се молят,
трънчетата от краката
да им вади със иглата.
© Таня Мезева All rights reserved.
