Вълшебство от сърце – Четвърти КОледен Творчески Фестивал
Вървя сама... Витрините блещукат, коледно нагиздени. До пренасита.
Кукла, без прегръдка, моли да я купят. А хората - забързани като таксита.
Витаят мислите ми. Искам да съм фея. Свистят в душата побеснели гласове.
Но вятър няма - сякаш време за гнездене. А някъде там свило се е ничие дете.
То своята звездица сънува през деня. От раждането си орисано със зима.
И е самотна птица с отрязани крила, а Коледата му излита през комина.
В очите му пресипнала надежда, а в „Дома“ отново грейнала е суетата.
За лакомствата е нетърпеливо, жадно. То чучнало е плахо край елхата.
Пораснало те гледа мъдро - като дете. Ръце протяга към лъскава измама.
Вълшебството, дарено „от сърце“, ще оживее ли? Дали ще дойде Мама?
***
Ех, Коледа е! Трябваше да ви засмея. Да драсна два-три реда весели неща.
А аз вървя без цел. Преструвам се на фея. И моля се… Да ви се случват чудеса!
13.11.2010
Julie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
