Вървя сама... Витрините блещукат.
Коледно нагиздени. До пренасита.
Кукла непрегърната моли да я купят.
А хората - забързани като таксита.
Витаят мислите ми. Искам да съм фея.
Свистят в душата побеснели гласове.
Но вятър няма - сякаш време за гнездене.
А някъде там свило се е ничие дете.
То своята звездица сънува през деня.
От раждането си орисано със зима.
И е самотна птица - с отрязани крила.
А неговата Коледа излита през комина. ...