12.02.2015 г., 10:58

Въпрос

400 0 0

Скъсало се, казваш, изречението,

което обяснявало живота.

Разпиляло се и станало на мнения.

Хаосът доволен пуснал котва.

 

Спорът се развихрил и пирувал.

Истината, непотърсена, заспала.

Хората, потънали в заблуди

опитали във Космос да ги сглабят.

 

Аз чаках да разкажеш продължението

на тези апокалиптични факти.

Но ти мълчиш, и си останах със съмнението:

не е ли нужно просто да повярваш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....