12.02.2015 г., 10:58

Въпрос

399 0 0

Скъсало се, казваш, изречението,

което обяснявало живота.

Разпиляло се и станало на мнения.

Хаосът доволен пуснал котва.

 

Спорът се развихрил и пирувал.

Истината, непотърсена, заспала.

Хората, потънали в заблуди

опитали във Космос да ги сглабят.

 

Аз чаках да разкажеш продължението

на тези апокалиптични факти.

Но ти мълчиш, и си останах със съмнението:

не е ли нужно просто да повярваш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...