Feb 12, 2015, 10:58 AM

Въпрос

  Poetry
396 0 0

Скъсало се, казваш, изречението,

което обяснявало живота.

Разпиляло се и станало на мнения.

Хаосът доволен пуснал котва.

 

Спорът се развихрил и пирувал.

Истината, непотърсена, заспала.

Хората, потънали в заблуди

опитали във Космос да ги сглабят.

 

Аз чаках да разкажеш продължението

на тези апокалиптични факти.

Но ти мълчиш, и си останах със съмнението:

не е ли нужно просто да повярваш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...