bojenski (Иван Иванов)
266 2718
23.10.2015 г., 9:30 ч.  

Въпросен 

  Поезия » Гражданска
1596 1 7

Леви десни, леви десни и ето пак вървя,

затрупан от човешките неволи

очаквам всекидневно вести

за  тъй желана доброта.

А то какво, екранът ме облъчва,

днес катастрофа, някой пак е изнасилен,

очаква ни потоп,  пребили възрастна жена за десет лева,

измамени, удавени, фалирали,

осъдени извън родината да скитат,

война между религии бушува по света.

И мисля си нима е вече дом земята

или е лудница в която сме в затвор,

а ангелите лазят безкрилати

опитвайки да понесат поредния позор.

Вървя и се опитвам да не мисля,

старая  се да виждам шарен цвят.

От черното ми се повръща и ми се приисква

в архивите на Бог да вляза аз.


Но не, небето още радва,

врабчето още ме усмихва,

обичам всеки храст и вяка живинка,

а любовта, а любовтааа,

с това в живота отреден отново сраствам.

Но питам все въпросен:

- До кога?!




© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??