Въпросен
Леви десни, леви десни и ето пак вървя,
затрупан от човешките неволи
очаквам всекидневно вести
за тъй желана доброта.
А то какво, екранът ме облъчва,
днес катастрофа, някой пак е изнасилен,
очаква ни потоп, пребили възрастна жена за десет лева,
измамени, удавени, фалирали,
осъдени извън родината да скитат,
война между религии бушува по света.
И мисля си нима е вече дом земята
или е лудница в която сме в затвор,
а ангелите лазят безкрилати
опитвайки да понесат поредния позор.
Вървя и се опитвам да не мисля,
старая се да виждам шарен цвят.
От черното ми се повръща и ми се приисква
в архивите на Бог да вляза аз.
Но не, небето още радва,
врабчето още ме усмихва,
обичам всеки храст и вяка живинка,
а любовта, а любовтааа,
с това в живота отреден отново сраствам.
Но питам все въпросен:
- До кога?!
© Иван Иванов All rights reserved.
