bojenski (Иван Иванов)
266 2732
Oct 23, 2015, 9:30 AM  

Въпросен 

  Poetry » Civilian
1241 1 7

Леви десни, леви десни и ето пак вървя,

затрупан от човешките неволи

очаквам всекидневно вести

за  тъй желана доброта.

А то какво, екранът ме облъчва,

днес катастрофа, някой пак е изнасилен,

очаква ни потоп,  пребили възрастна жена за десет лева,

измамени, удавени, фалирали,

осъдени извън родината да скитат,

война между религии бушува по света.

И мисля си нима е вече дом земята

или е лудница в която сме в затвор,

а ангелите лазят безкрилати

опитвайки да понесат поредния позор.

Вървя и се опитвам да не мисля,

старая  се да виждам шарен цвят.

От черното ми се повръща и ми се приисква

в архивите на Бог да вляза аз.


Но не, небето още радва,

врабчето още ме усмихва,

обичам всеки храст и вяка живинка,

а любовта, а любовтааа,

с това в живота отреден отново сраствам.

Но питам все въпросен:

- До кога?!




© Иван Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??