29.09.2018 г., 8:30

Въпроси

975 1 2

Колко истини превръщат се в история
как лъжата се превръща в яма
Щом измамата с хиляди повторим я
И душата се превръща в кукла няма
Колко пъти сме били в опиянение
Колко мъка сме преглътнали с усмивка
Как мечтите се обръщат в извинение
За разбитата на молекули битка
Любовта ли е виновна за раздялата
Или просто сме родени в друга фаза
Емоцията наша в рани цялата
Като счупена на песъчинки ваза
Някак с тебе се решихме да отричаме
Че един без друг сме полуживи
Кажи ми как насетне да обичаме
Щом очите ни са сухи празни сиви...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П.Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...