19.06.2008 г., 10:42

въпроси

536 0 2
Докосване - нежно
и времето спря,
това ли е нашата любовна игра?
Телата ни - чакащи
споделения вик,
това ли е нашият тъй чакан миг?
Очите ни - палещи,
разгоря се страстта,
това ли е нашата споделена мечта?
Сърцата ни - тръпнещи
са щастливи сега,
на всички въпроси,
отговарям ти - ДА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох небрежно
    и после поспрях.
    И мъничко нежност
    от тук си събрах.
    Прочетох отново.
    Сега си отивам.
    Да знаеш, че скоро
    пак ще намина.

  • Поздравче!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...