Jun 19, 2008, 10:42 AM

въпроси

Poetry

539 0 2

Докосване - нежно
и времето спря,
това ли е нашата любовна игра?
Телата ни - чакащи
споделения вик,
това ли е нашият тъй чакан миг?
Очите ни - палещи,
разгоря се страстта,
това ли е нашата споделена мечта?
Сърцата ни - тръпнещи
са щастливи сега,
на всички въпроси,
отговарям ти - ДА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

red_rosse (Цвети Пеева)

Прочетох небрежно
и после поспрях.
И мъничко нежност
от тук си събрах.
Прочетох отново.
Сега си отивам.
Да знаеш, че скоро
пак ще намина.

2008-06-21T11:05:35+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Поздравче!!!

2008-06-19T10:45:04+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0