Бягството ли е твоето спасение,

да залееш пламъка с огън,

да удавиш вълните с вълнение,

отнасящо последния болезнен спомен?

Решаваш ли проблемите с проблеми,

илюзиите да превръщаш в отмъщение,

малките неща да превръщаш в големи

и то без капка вдъхновение?

А дали щастие това ще носи,

ако не е сладка, защо е захарта,

защо задаваш си безсмислени въпроси

с обърнат гръб към заключена врата?

И ужас изпитваш ли от всяка промяна,

с въпроси безброй, а решения - малко,

не можеш, не искаш - значение няма,

ако всичко захвърлиш, тогава е жалко.