Ти вярваш ли в съня на твоя сън...
там някъде живеем на земята.
В съмнения се къпем с теб навън,
гореща от разлъки е водата...
Обичала ли си единствено...
Застрелвала ли си с целувки мисли.
Събуждала ли си се в истина.
Докосвал ли те е със устни бриза...
Отказвала ли си на себе си...
един желан, събуден танц любовен.
Затрупвала ли си в проблемите
очакването да си огън.
Разкъсвала ли си душата си
на четири посоки - тихи бягства.
Обличала ли си мечтата си...
в бельо от дивите си страсти.
© Михаил Цветански Всички права запазени