Върна се!
Върна се! На прага ти стоиш
крехка , беззащитна, уязвима.
Свела поглед чакаш и мълчиш.
Влизай! Няма грешка непростима!
Колко пъти тръгваше си ти?
Аз прощавах.После те приемах.
Не, не знаеш колко ме боли!
Твоето сърце е като кремък!
Днес отново прагът ни дели.
Влез и погледни ме във очите!
Моето сърце се умори
да прощава и да крие сълзите!
Просто влез! Не стой отвън! Ела!
Не можах за миг да те забравя!
Зная, че отново ще простя!
Как на кръстопът да те оставя?
Но вината все ще ти тежи!
Ще те буди нощем в тъмнината.
Дълго този праг ще ни дели!
Ще боли и дълго във сърцата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
