Върни се
Върни се. Сам съм.
Обещавам - няма да боли.
Инак цял живот ще съм подвластен
на твойте две невиждани очи.
Върни се. Че треперя.
И ще измръзнат скоро моите мечти.
А имам нужда от постеля -
със малко нежност, моля, ме завий.
И затопляй леко в мене сетивата,
поеми във шепи моите сълзи.
Прави се пред света на непозната,
но тази нощ при мене се върни.
Че гасна! И не виждам вече,
а не мога да живея сред мъгли.
Без тебе съм като обречен
да се лутам в лабиринти от лъжи.
Без тебе... се изгубвам във гората
и душата ми раняват сто стрели.
Ограбват ме, а нямам вече злато.
И няма я надеждата дори -
че ще се върнеш. Въпреки страха,
от дълбокото на тихите води.
Че ще си моя - чакаща в нощта
заедно от обич да горим.
И няма ги цветята... И дъжда.
Затуй върни се пак при мен и провери,
с твойта нежна и копринена ръка,
сърцето мое още ли тупти...
Обещавам - няма да боли.
Инак цял живот ще съм подвластен
на твойте две невиждани очи.
Върни се. Че треперя.
И ще измръзнат скоро моите мечти.
А имам нужда от постеля -
със малко нежност, моля, ме завий.
И затопляй леко в мене сетивата,
поеми във шепи моите сълзи.
Прави се пред света на непозната,
но тази нощ при мене се върни.
Че гасна! И не виждам вече,
а не мога да живея сред мъгли.
Без тебе съм като обречен
да се лутам в лабиринти от лъжи.
Без тебе... се изгубвам във гората
и душата ми раняват сто стрели.
Ограбват ме, а нямам вече злато.
И няма я надеждата дори -
че ще се върнеш. Въпреки страха,
от дълбокото на тихите води.
Че ще си моя - чакаща в нощта
заедно от обич да горим.
И няма ги цветята... И дъжда.
Затуй върни се пак при мен и провери,
с твойта нежна и копринена ръка,
сърцето мое още ли тупти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
