3 feb 2008, 15:13

Върни се

  Poesía
2.4K 0 25
Върни се. Сам съм.
Обещавам - няма да боли.
Инак цял живот ще съм подвластен
на твойте две невиждани очи.
Върни се. Че треперя.
И ще измръзнат скоро моите мечти.
А имам нужда от постеля -
със малко нежност, моля, ме завий.
И затопляй леко в мене сетивата,
поеми във шепи моите сълзи.
Прави се пред света на непозната,
но тази нощ при мене се върни.
Че гасна! И не виждам вече,
а не мога да живея сред мъгли.
Без тебе съм като обречен
да се лутам в лабиринти от лъжи.
Без тебе... се изгубвам във гората
и душата ми раняват сто стрели.
Ограбват ме, а нямам вече злато.
И няма я надеждата дори -
че ще се върнеш. Въпреки страха,
от дълбокото на тихите води.
Че ще си моя - чакаща в нощта
заедно от обич да горим.

И няма ги цветята... И дъжда.
Затуй върни се пак при мен и провери,
с твойта нежна и копринена ръка,
сърцето мое още ли тупти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...