Върни се...
Отвън е тъмно и отново
унесено поглеждам към звездите,
и пак с Луната си говоря
за нещо, което още обичам.
Когато слушам тъжни песни,
или когато дъжд вали,
или когато не ми е лесно,
в ума ми се появяваш ти.
Докосваш още мойте струни
и арфата във мен звъни,
когато нежно ме целунеш
или погледнеш в моите очи.
За мойте чувства си като Луната -
когато пред мене изцяло изгрееш,
прииждат към теб те като водата
и някак си ме караш да се смея.
Отвън е тихо. Очи затварям
и мисля си, че си до мен.
Цяла нощ безумно си повтарям,
че утре няма да си толкова студен,
че утре пак ще е както беше
и няма да си спомням за това,
че любовта ти и за мен гореше,
а просто ще е още моя тя.
Когато някой някого целува,
затварям тихо своите очи,
а душата моя се преструва,
че още я целуваш ти.
07.01.2002г.
гр. Сопот
унесено поглеждам към звездите,
и пак с Луната си говоря
за нещо, което още обичам.
Когато слушам тъжни песни,
или когато дъжд вали,
или когато не ми е лесно,
в ума ми се появяваш ти.
Докосваш още мойте струни
и арфата във мен звъни,
когато нежно ме целунеш
или погледнеш в моите очи.
За мойте чувства си като Луната -
когато пред мене изцяло изгрееш,
прииждат към теб те като водата
и някак си ме караш да се смея.
Отвън е тихо. Очи затварям
и мисля си, че си до мен.
Цяла нощ безумно си повтарям,
че утре няма да си толкова студен,
че утре пак ще е както беше
и няма да си спомням за това,
че любовта ти и за мен гореше,
а просто ще е още моя тя.
Когато някой някого целува,
затварям тихо своите очи,
а душата моя се преструва,
че още я целуваш ти.
07.01.2002г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
