15.04.2007 г., 0:32 ч.

Върни се, любов 

  Поезия
932 0 10
Кой ще ме научи да обичам?
Кой ще върне моя детски смях?
Вече след илюзии не тичам,
спирана от болка и от страх.

Имаше в живота ми и има
млади и изискани мъже.
Но онази страст неповторима
сякаш е завързана с въже.

Тялото ми тръпне, но в душата
няма вече слънце и любов.
Някога любимия изпратих -
бе завинаги, за цял живот.

Спътница ми стана самотата,
щастието - сън неизживян.
Вече сме приятелки с тъгата,
любовта е само чуден блян.

Може би след време, след години
с нови сили ще се върне тя.
Ще разцъфнат пак мечтите сини,
ще забравя болка и тъга.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Ник! Нека любовта никога не те напуска!
  • Ех... как само се разчувствах! Вече все по-трудно е нещо да докосне сърцето ми, но твоята творба го направи! Наистина е много красиво и написано в стила, който най-много ми допада. Пожелавам ти златната рибка.... от там нататък ти си знаеш!
  • "Имаше в живота ми и има
    млади и изискани мъже.
    Но онази страст неповторима
    сякаш е завързана с въже."
    Много добре като изказ, а като цяло си е дълбоко съкровено! Поздрави, Нели!
  • Хубав стих,Нели!
    Поздравления!
  • Много хубав стих, Нели!!! Поздрави!!!
  • Нежелана за всеки е тази твоя спътница!
    Прогони я и погледни напред!
    Поздрав за стиха!
  • Ще разцъфнат пак мечтите сини,
    ще забравиш болка и тъга.
    На самотата-твоя спътница в живота
    ще посочиш пътната врата...
    да си върви!
    Бъди щастлива, мила!
  • Тъжно е...Насълзиха ми се очите,откровено казано.
    Желая ти щастие...не утре,не вдруги ден....СЕГА!
    Поздрави
  • Благодаря ви!
  • Това е много вълнуващо! Благодаря, че ни го подари да го четем!
Предложения
: ??:??