Върни се, любов
Кой ще върне моя детски смях?
Вече след илюзии не тичам,
спирана от болка и от страх.
Имаше в живота ми и има
млади и изискани мъже.
Но онази страст неповторима
сякаш е завързана с въже.
Тялото ми тръпне, но в душата
няма вече слънце и любов.
Някога любимия изпратих -
бе завинаги, за цял живот.
Спътница ми стана самотата,
щастието - сън неизживян.
Вече сме приятелки с тъгата,
любовта е само чуден блян.
Може би след време, след години
с нови сили ще се върне тя.
Ще разцъфнат пак мечтите сини,
ще забравя болка и тъга.
© Нели Вангелова All rights reserved.
