Върни се, тате
В памет на най-скъпия баща на света. Обичам те, тате!
От пътя земен ти се отклони,
избрал посоката е някой, слепи сме да знаем,
ти, татко мили, сам живота ли си нареди?
Или пък той е писан знак съдбовен.
Какво усещаш, твоят дух сред нас ли е, кажи,
как мога да докосна те, целуна и прегърна?
Не виждам те, да, сляп съм - бедни сетива,
но знам, че ще живееш вечно във сърцето ми.
Горчива болка, скръб и яд гризат отвътре,
копнея да сме заедно и неразделни винаги,
бих казал просто - Гаден е живота, тате!
Защото знам, че ти напусна ни завинаги.
А пътят земен наш ще продължава, ясно е,
но всичко сиво е, на Бог не мога да простя,
че твоята усмивка само в мислите остави ни,
а твоят дух не ще угасне в нашите сърца.
Какво ли друго ни остава, сякаш пак е нищо,
нали светът без теб е в друга дреха пременен,
върни се, моля те, бъди със нас, сред живите,
не си отивай, моля те, ти Сбогом не си вземай!
Липсваш ми ужасно много! Почивай в мир!
19.10.2008
Мартин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Аргиров Всички права запазени
