17.05.2008 г., 8:40

Въртележка

777 0 10

Дали е по-лесно да мразиш

за проявена от някого слабост.

Да си повтаряш, че не те заслужава

и да махнеш с ръка без да мислиш.

 

Дали е по-лесно да мислиш,

че някъде там те очаква

друго, по-хубаво нещо,

от туй, що да мразиш те кара.

 

Дали е по-лесно да бягаш

от всичко, що ти за обич говори.

Или вече да спреш да Го търсиш

в лицето на всеки отсреща.

 

Окървавено кога е сърцето,

за великодушие не ще и да слуша.

А бърза, час по-скоро да сложи,

клетва за доживотна ненавист.

 

По туй си приличаме хората,

че умеем различно да мислим.

Едни прощават с готовност,

а други до гроб онемяват.

 

"Бъди щастлив!" - дали ще заръчаш

или "По дяволите да вървиш!",

все същото послание си носи,

а ти в живота пак сам ще си вървиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз съм за прошката и после напред! Вярвай, Пепи!!!
  • Да сам си извървяваш пътя, но е хубаво, когато не е самотно.
    Поздрав за стиха, Пепи!
  • Творбата е силна и е една провокация,защото изборът е двупосочен и от нас зависи накъде ще тръгнем.Страхотно!
  • донякъде е така, не винаги
  • Пепи, радвам се, че отново си при нас!И очаквам по-оптимистични стихове!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...