3.06.2008 г., 15:15

Въртележка

997 0 7

Цял живот борба ще водя

и не ще се примиря за миг,

онзи глас, дето в мен говори -

дето от сърцето си посях,

 

да остане помежду ни и

когато спорим, и когато ме е страх.

Онзи глас ме навестява вечно -

че безмислена е тази суета -

 

първо нека се изучим,

после и семейното гнездо...

Следват дни протяжно дълги -

работа, кариера и деца...

 

Въртележка някаква се случва

и засмуква ни във себе си от раз!

А е тъй убийствено и скучно

да живеем в нея, вместо с нас!

 

Не е безкрайно трудно да останем себе си

поне, да се радваме на ежедневните си

 случки, да заспиваме с усмивки,

вместо с натежали рамене!!! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тази въртележка на живота е една от най-ужасяващите му страни, нещата се случват толкова бързо и толкова бързо отминават, че нямаме време да се нарадваме на нещо или пък да поревем заради друго. Както пеят Пинк Флойд (група, която мн обичам) в "Time" - "life is long, there is time to kill a day, and then one day you find ten years have got behind..." и т.н., е, мн вярно, поздравче
  • Благодаря за предложението Мисля, че си права и така би станало по-добре. Твоят стих също много ми хареса.
  • Маи те е завъртяла изцяло въртележката?Чакам новия ти стих???Всеки ден го търся!Поздрави!
  • Да ! Видяля си рамките.Просто ги счупи.
  • Животът наистина е въртележка, но от нас зависи тя да бъде забавна и шарена Прекрасна сиииииии, МартиГоляма прегръдка от мен

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...