Цял живот борба ще водя
и не ще се примиря за миг,
онзи глас, дето в мен говори -
дето от сърцето си посях,
да остане помежду ни и
когато спорим, и когато ме е страх.
Онзи глас ме навестява вечно -
че безмислена е тази суета -
първо нека се изучим,
после и семейното гнездо...
Следват дни протяжно дълги -
работа, кариера и деца...
Въртележка някаква се случва
и засмуква ни във себе си от раз!
А е тъй убийствено и скучно
да живеем в нея, вместо с нас!
Не е безкрайно трудно да останем себе си
поне, да се радваме на ежедневните си
случки, да заспиваме с усмивки,
вместо с натежали рамене!!!
© Мартина Кирилова Всички права запазени