Вървеж
323
0
0
Водата бавно и тъжно течеше,
а до нея човекът вървеше.
Водата плачеше,
а човекът до нея все така се влачеше.
Тъй като беше прозрачна,
водата ставаше все по-мрачна.
Човекът я видя само отначало,
но след туй за него тя бе само огледало.
Той приглади коса,
усмихна се леко, проправи гласа...
... и тръгна в някаква друга посока
с някаква мислена своя насока.
А водата все тъй бавно и тъжно течеше,
но до нея вече човек не вървеше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ния Илиева Всички права запазени
