6.12.2007 г., 10:56

Върви

845 0 1
Върви

Понякога като обичаш - боли,
понякога като обичаш - страдаш,
понякога гняв в теб гори,
понякога в дупка пропадаш.

Всеки може да те нарани,
никой не мисли за твоята радост,
често някой иска да те наскърби,
да направи черна твойта младост.

На реалността изплюй се във очите,
напред тръгни със мръсна газ,
от земята стани и избърши сълзите,
живей единствено за този миг и час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • правилно
    много точно казано!!браво
    прегръдки от мен

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...