Dec 6, 2007, 10:56 AM

Върви

Poetry

846 0 1

Върви

Понякога като обичаш - боли,
понякога като обичаш - страдаш,
понякога гняв в теб гори,
понякога в дупка пропадаш.

Всеки може да те нарани,
никой не мисли за твоята радост,
често някой иска да те наскърби,
да направи черна твойта младост.

На реалността изплюй се във очите,
напред тръгни със мръсна газ,
от земята стани и избърши сълзите,
живей единствено за този миг и час.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

GLAVATA (Тодор)

правилно
много точно казано!!браво
прегръдки от мен

2007-12-06T22:48:09+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0