Върви!

Върви!

на П.

Върви! Така ще бъде по-добре.

Сълзи проронват моите клепачи.

Дете - знам - виждаш в моето лице

и то за теб неутешимо плаче.

Върви! След теб ще има ден,

ще има сладка обич и наслада.

За мен си вече просто забранен,

макар измамата ти да ме изненада.

Върви! Не искаш да си с мен

и болката от туй е несравнима.

А погледът и изразът студен

обгръщат ме като сълза в студена зима.

Върви! Дори да съм сама,

ще оцелея някак в тишината.

От теб остана таз следа

и мъката гореща във душата.

Върви! Без спомен, без мечти

след тебе в пътя дълъг ще се взирам.

“Обичам те” душата ми крещи,

но нямам сили вече да те спирам!

Върви! Ще си вървя и аз,

че тук за мене място няма.

Отне ми всичко, нямам вече глас

да плача за лъжата ти голяма.

Върви! Към теб очи не ще обърна вече,

дори да няма друг във моето сърце.

И да си близо, чувствам те далечен...

Върви! Така ще бъде по-добре.