21.09.2019 г., 13:00

Върви

744 0 0

Защо си тук, нали си тръгна? 

Връщаш се в късен час.

Вратата е заключена и тъмна

Не живее вече тука Нас, 

а само Аз.

 

Върви, че път те чака, моля те, върви!

Не отбивай за почивка нийде,

Не посядай ти.

 

Видят ли те сам в тъмнината,

До теб ще седнат дръзко спомени.

Веднага, без покана да изчакат,

Мечти ще те притиснат, ще боли. 

 

Почукай другаде, при мен е тъмно.

Отдавна Любовта смени ключа.

Защото ме боли безумно,

А тя ще се удави от плача. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....