9.01.2007 г., 1:05

ВЪРВИ ЛЮБОВ

951 0 10
Любов? Такава дума не познавам!
Безобидна уж е. Кучка зла!
С ръце на вещица, които те пленяват,
с очи на дявoл, предричащи смъртта.


Отивай си любов! Нямам нужда от обичане.
Камък нося, не сърце в гърдите.
И душа си нямам! Изгубих я след дълго тичане
след теб,любов. Не помниш?Погледни следите...


Отивай си любов! Чуваш ли? Не искам вече
да се превърнеш в една от многото изплакани сълзи.
Не те познавам! Чужда си във мойте вечери,
а сега прощавай ме, любов, но, моля те, върви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много чувствено, много истинско...Браво!
    Макар, че малко се стреснах, като видях първото изречение..:РрРрр
    Шегувам се и мисля, че ще се сетиш за какво точно се шегувам
  • Истински вулкан от чувства! Изригнал и залял съществото на героинята! Прекрасно и чувствено написано!
  • Хубаво е!
    Поздравления!
  • Песимистичен и отхвърлящ Любовта текст!Какво би останало от човешката душа,ако в нея не се опази любовта?Пустота!
    Поздрав!
  • Много хубаво стихо!
    Силни емоции!
    Хареса ми!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...