9 ene 2007, 1:05

ВЪРВИ ЛЮБОВ

  Poesía
953 0 10
Любов? Такава дума не познавам!
Безобидна уж е. Кучка зла!
С ръце на вещица, които те пленяват,
с очи на дявoл, предричащи смъртта.


Отивай си любов! Нямам нужда от обичане.
Камък нося, не сърце в гърдите.
И душа си нямам! Изгубих я след дълго тичане
след теб,любов. Не помниш?Погледни следите...


Отивай си любов! Чуваш ли? Не искам вече
да се превърнеш в една от многото изплакани сълзи.
Не те познавам! Чужда си във мойте вечери,
а сега прощавай ме, любов, но, моля те, върви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много чувствено, много истинско...Браво!
    Макар, че малко се стреснах, като видях първото изречение..:РрРрр
    Шегувам се и мисля, че ще се сетиш за какво точно се шегувам
  • Истински вулкан от чувства! Изригнал и залял съществото на героинята! Прекрасно и чувствено написано!
  • Хубаво е!
    Поздравления!
  • Песимистичен и отхвърлящ Любовта текст!Какво би останало от човешката душа,ако в нея не се опази любовта?Пустота!
    Поздрав!
  • Много хубаво стихо!
    Силни емоции!
    Хареса ми!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...