Върви си ...
Върви си ...
Върви си ...
няма да те спирам,
не ще се състезавам
с другата жена.
Живота писта е ...
за старт застанали са шампиони,
и нямам шанс,
във надпреварата със Любовта.
Иди си ...
няма да ме видиш
да заплача,
дъждът ще скрие
моите сълзи.
върви , и моля те не се
обръщаи в здрача
не искам да разбираш колко
силно ме боли !
Върни се ...
когато всичко свърши,
и огъня изпепелил е
останалото между нас.
Увехнали ще бъдат
чувствата предишни,
като цветя,
попарени от есенна слана.
Ела при мен ...
безчувствена ...
да те целуна
безмълвна ...
прегръдка да ти подаря.
Тръгни си ти тогава
остави ме ...
различни пътища
поели сме в нощта.
09.06.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Жекова Всички права запазени
