dilaila (Елена Жекова) dilaila (Елена Жекова)
5
Oct 19, 2006, 2:31 PM

Върви си ...

  Poetry
1.9K 0 10

              Върви си ...


Върви си ...
няма да те спирам,
не ще се състезавам
с другата жена.
Живота писта е ...
за старт застанали са шампиони,
и нямам шанс,
във надпреварата със Любовта.


Иди си ...
няма да ме видиш
            да заплача,
дъждът ще скрие               
            моите сълзи.
върви , и моля те не се
           обръщаи в здрача
не искам да разбираш колко
              силно ме боли !


Върни се ...
когато всичко свърши,
и огъня изпепелил е
останалото между нас.
Увехнали ще бъдат
чувствата предишни,
като цветя,
попарени от есенна слана.


Ела при мен ...
безчувствена ...
да те целуна
безмълвна ...
прегръдка да ти подаря.
Тръгни си ти тогава
остави ме ...
различни пътища
поели сме в нощта.


09.06.2006
      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Жекова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Love (Ванина)
    Love (Ванина)
    Силен стих!
  • dilaila (Елена Жекова)
    dilaila (Елена Жекова)
    Благодаря ти Сиана
  • dilaila (Елена Жекова)
    dilaila (Елена Жекова)
    Благодаря ти Марти
    за усмивките ти сини
    получих ги
  • byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
    byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
    Поздрави за силния стих!
    Но щом чувствата са увехнали,
    няма смисъл да го приемаш отново...
  • blueneo (Блу )
    blueneo (Блу )
    Прекрасен стих Елена
    Поздрави с комплиментите ми приеми!
    И колкото далече да си ти сега,
    усмивките ми сини получиш на мига!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0