Oct 19, 2006, 2:31 PM

Върви си ...

  Poetry
1.9K 0 10

              Върви си ...


Върви си ...
няма да те спирам,
не ще се състезавам
с другата жена.
Живота писта е ...
за старт застанали са шампиони,
и нямам шанс,
във надпреварата със Любовта.


Иди си ...
няма да ме видиш
            да заплача,
дъждът ще скрие               
            моите сълзи.
върви , и моля те не се
           обръщаи в здрача
не искам да разбираш колко
              силно ме боли !


Върни се ...
когато всичко свърши,
и огъня изпепелил е
останалото между нас.
Увехнали ще бъдат
чувствата предишни,
като цветя,
попарени от есенна слана.


Ела при мен ...
безчувствена ...
да те целуна
безмълвна ...
прегръдка да ти подаря.
Тръгни си ти тогава
остави ме ...
различни пътища
поели сме в нощта.


09.06.2006
      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Жекова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силен стих!
  • Благодаря ти Сиана
  • Благодаря ти Марти
    за усмивките ти сини
    получих ги
  • Поздрави за силния стих!
    Но щом чувствата са увехнали,
    няма смисъл да го приемаш отново...
  • Прекрасен стих Елена
    Поздрави с комплиментите ми приеми!
    И колкото далече да си ти сега,
    усмивките ми сини получиш на мига!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...