Върви си
И пак назад.
И пак боли.
И пак сълзи се стичат от очите ми.
Път напред за нас няма.
Време е да си вървиш.
Иди при нея и пак я целуни,
а мен ме остави сама в тъмнината на нощта.
Обичаше ме, а какво направи - разби сърцето ми на прах.
Сега в мен остана само споменът и онзи страх от любовта.
Аз вече съм друга.
Ти ме промени, защото ме накара да осъзная,
че любовта я няма, че е просто една измама, от която боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
