И пак назад.
И пак боли.
И пак сълзи се стичат от очите ми.
Път напред за нас няма.
Време е да си вървиш.
Иди при нея и пак я целуни,
а мен ме остави сама в тъмнината на нощта.
Обичаше ме, а какво направи - разби сърцето ми на прах.
Сега в мен остана само споменът и онзи страх от любовта.
Аз вече съм друга.
Ти ме промени, защото ме накара да осъзная,
че любовта я няма, че е просто една измама, от която боли.
© Силвия All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
