May 7, 2008, 4:40 PM

Върви си

  Poetry
991 0 2

И пак назад.
И пак боли.
И пак сълзи се стичат от очите ми.
Път напред за нас няма.

Време е да си вървиш.
Иди при нея и пак я целуни,

а мен ме остави сама в тъмнината на нощта.
Обичаше ме, а какво направи - разби сърцето ми на прах.
Сега в мен остана само споменът и онзи страх от любовта.
Аз вече съм друга.
Ти ме промени, защото ме накара да осъзная,

че любовта я няма, че е просто една измама, от която боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...